Реабилитация - заличаване на осъждането и отмяна за в бъдеще на последиците от него.
- адв. Стефан Тасков
- 8.05.2024 г.
- време за четене: 2 мин.
Актуализирано: 16.07.2024 г.
Правомощията на държавата да осъди субекта на едно престъпление и да изпълни наложеното му наказание не изчерпват съдържанието на наказателната отговорност, защото последната се осъществява и като държавата упражнява своето право да го третира като осъждан. Реабилитацията изключва именно това нейно правомощие, като държавата го губи с факта на настъпилата реабилитация. Третирането на едно лице като осъждано има множество наказателноправни последици, като миналата съдимост на престъпника се взема предвид във връзка с приложението на правилата относно рецидива, във връзка с освобождаването от изтърпяване на наложеното наказание или от наказателна отговорност въобще, взема се предвид при определяне на наказанието от съда и други. Отделно от това са налице и извъннаказателните последици, които са уредени в куп нормативни актове, свързани с различни ограничения, например заемане на определена длъжност, издаване на различни разрешителни и други. Ето защо изтърпяването или погасяването на наложеното наказание не ликвидира наказателната отговорност - в ред случаи тя продължава да се осъществява и след това.
Правна същност на реабилитацията
Легално определение за реабилитацията дава чл. 85, ал. 1 НК: "Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното". Но нейното действие може да се прояви или като се осъществят определени в закона предпоставки, или когато бъде постановен специален съдебен акт, също при наличието на особени изисквания. На първо място реабилитацията заличава осъждането като факт от миналото. С нейното настъпване държавата губи правото си да съобщава за факта на миналото осъждане на реабилитираното лице, като това се отбелязва в бюлетина за съдимост и при поискване за реабилитирания се издава чисто свидетелство за съдимост - отбелязва се "неосъждан". На второ място реабилитацията отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, тоест по отношение на реабилитираното лице в бъдеще не могат да се прилагат законосъобразно тези ограничения и лишения, които законите свързват със самия факт на осъждането, освен ако със закон или указ е установено противно (пример за такова ограничение е чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, който не позволява държавен служител в МВР да бъде лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията). Реабилитацията се прилага и не зависи от вида на извършеното престъпление, с изключение на престъпления против мира и човечеството (чл. 85, ал. 2 НК).
В зависимост от обхвата и по това дали действието настъпва по силата на закона или е необходим специален съдебен акт се различават няколко вида реабилитация.
Пълна реабилитация по право
Пълната реабилитация е уредена в чл. 88а от НК и настъпва по силата на закона, тоест тя е реабилитация по право и за нея не е необходим изричен съдебен акт. Тя предполага спрямо реабилитирания да не се прилагат никакви ограничения или лишения. Законът приема, че по отношение на осъдените лица, които отговарят на изискванията, целите на наказанието вече са постигнати и най-вече, че лицата са поправени и превъзпитани към спазване на законите. Предпоставките за пълна реабилитация са две и са посочени кумулативно (необходимо е да са налице едновременно).
Първата предпоставка е след изтърпяване на наказанието или след изтичане на изпитателния срок при условно осъждане или условно предсрочно освобождаване осъденият да не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което законът да предвижда наказание лишаване от свобода (извършването на ново престъпление по непредпазливост или от частен характер не е пречка).
Втората предпоставка е осъденият да е изпълнил това изискване през период от време, равен на давността за погасяване на изтърпяното наказание, съответно чието изпълнение е отложено по реда на условното осъждане. Давностните срокове за погасяване на изпълнението на наказание са посочени в чл. 82, ал. 1 НК:
1. двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор;
2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години;
3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години;
4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и
5. две години за всички останали случаи.
Когато наложеното наказание е повече от една година лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено с изпитателен срок, тоест постановено е неговото ефективно изтърпяване, срокът за пълна реабилитация по право не може да бъде по-малък от 10 години.
Сроковът за пълна реабилитация по право започва да тече по общо право от изтърпяването на наказанието, а при условно осъждане и условно предсрочно освобождаване - от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.
В случай на осъждане за две или повече престъпления, за които лицето не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените срокове за всички осъждания.
Пълна реабилитация не настъпва по отношение на осъдените за тежки престъпления против Републиката и за престъпления против мира и човечеството.
Непълна реабилитация по право
Непълната реабилитация по право е уредена в чл. 85 и 86 НК и също настъпва, когато се изпълнят предвидените в закона предпоставки, без да е необходим нов съдебен акт. Нейното действие е ограничено в зависимост от това дали в закон или указ е предвидено съответните ограничения да се прилагат независимо от това, че са изпълнени предпоставките. Непълната реабилитация по право е предвидена за лица, които не се характеризират с трайни престъпни наклонности и които са осъдени за орестъпления, чиято обществена опасност не е висока. Тя не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано. Непълната реабилитация по право настъпва в следните случай:
Когато лицето е осъдено условно - ако в изпиитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание
Когато лицето е осъдено на лишаване от свобода до 3 години или на пробация - ако в течение на 3 години от изтичане на срока на наложеното наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание.
Когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на 1 година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер
Когато е осъдено като непълнолетно - ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.
Непълна реабилитация с акт на съда - съдебна реабилитация
Непълна реабилитация може да се постанови и от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, когато той е сезиран от самия осъден или след неговата смърт - от неговите наследници, ако е имал право на това. Тя може да бъде постановена, когато такава не е настъпила по право и ако са изпълнени останалите предпоставки по чл. 87 НК:
Да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с друго по-тежко наказание.
Да са изминали 3 години от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание (при условно осъждане и условно предсрочно освобождаване, срокът започва да тече от изтичане на изпитателния срок). Законът не съдържа предписания как следва да се преценят основания за съдебна реабилитация в случай на повече от едно осъждания, тази празнина е запълнена от съдебната практика, че 3 годишния срок от чл. 87, ал. 1 от НК при множество осъждания започва да тече от изтичане на срока на наложеното с последната присъда наказание.
Осъдения да е имал добро поведение - тази предпоставка е предоставена за преценка на съда, като за добро поведение често се взема предвид: липсата на криминални проявления, липса на задължения към държавата, полагането на труд, полагане на грижи за деца, семейно положение и други.
При умишлени престъпления - да са възстановени причинените вреди. Тази предпоставка не е задължителна, като съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителна причина.
Когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено и наказание лишаване от права, или пробация, за да се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание. Когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена. (Реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание глоба, когато за събирането ѝ е образувано изпълнително производство, след последователното изтичане на давностните срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5 или чл. 82, ал. 4, вр., ал. 1, т. 5 от НК и сроковете по чл. 86 - 88а от НК.)
Производство по съдебна реабилитация
Производството по реабилитация започва по писмена молба на осъдения или на неговите наследници адресирана до съдът, постановил присъдата като първа инстанция. Когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, компетентен е съдът, който е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки - съдът, който е постановил последната присъда. Към молбата трябва да се приложат: препис от присъдата, а когато делото е унищожено - препис от бюлетина за съдимост, и доказателства, че са налице условията по чл. 87 от НК (например свидетелство за съдимост, разписка за възстановяване на вредите, удостоверение за липса на задължения, платежно нареждане за платена глоба, характеристика от работодател, трудови договори, удостоверения за семейно положение и други). При образуване на дело за реабилитация се дължи държавна такса в размер на 6 лв. Молбата се разглежда обикновено в едномесечен срок от постъването й в съда, в открито съдебно заседание с призоваване на молителя и прокурора, чието участие е задължително. Съдът преценява дали молбата отговаря на посочените по-горе изисквания и налице ли са предпоставките по чл. 87 НК (изискванията на закона за настъпване на непълната реабилитация с акт на съда) и се произнася с определение, с което уважава молбата и реабилитира осъдения или я оставя без уважение като посочва мотиви за това. В случай, че съдът не уважи молбата, осъденият има право на жалба, а в случай, че я уважи - прокурорът има право на протест, срещу определението на съда. Срокът е седем дневен и за двете страни и тече от постановяване на определението. Въззивната инстанция разглежда делото по реда на глава 21 от НПК и, ако отмени определението, се произнася по същество.
Съветвам Ви преди да преминете към процедура по съдебна реабилитация да се консултирате с адвокат, който има опит с подобни казуси, дори да го наемете за цялосно представителство, тъй като материята често е пипкава и има своите особености, а в случай, че молбата за реабилитация не бъде уважена, нова молба може да се подаде не по-рано от една година от постановяване на определението.
За Ваше улеснение на разположение е бланка на молбата за реабилитация:
Прикачвам и определение, с което е допусната реабилитация на мой клиент с по-особен казус.
Comments